Тенденции и обрати в потока на кадри от и към България

Изтичането на кадри често бива спрягано като един от основните проблеми на пазара на труда у нас. От друга страна, данните от последното проучване на Manpower България „Оценка на бизнес климата за инвестиции в България“ показват друга картина – само 12% от анкетираните инвеститори отбелязват, че не са в състояние да обезпечат потребностите си по отношение на човешкия капитал.

В същото време, сред основните предимства на страната ни се нарежда възможността за привличане на служители от други европейски държави – практика, често срещана сред компаниите в добре позиционирани индустрии като Информационни технологии и Аутсорсинг на бизнес процеси например.

С глобализирането на пазарите и повишаването на общата мобилност на хората, по-добри нива на трудова мобилност е тенденция, която се наблюдава в световен мащаб. Какви са спецификите в потока на кадри от и към България попитахме  Христо Бояджиев, основател на Тук-Там, глобална общност от можещи, мотивирани и инициативни хора, които вярват в България, и Мила Топалова, член на управителния съвет на организацията и мениджър партньорства.

Кaкъв е вашият опит с българи, заминаващи да работят в чужбина и с тези, които се връщат обратно в България?

Мила Топалова: На първо място личен – самата аз преди 10-ина години заминах в чужбина, първо за придобиване на бакалавърска степен и впоследствие за работа. Седем години по-късно се завърнах обратно в България и към момента продължавам професионалното си развитие тук. В този смисъл са ми познати предизвикателствата, пред които се изправя човек и възможностите, които се отварят заминавайки навън и връщайки се обратно. На второ, Тук-Там е организация, която 13 години работи активно чрез различните си проекти както с българи, които заминават за чужбина, така и такива, които се връщат обратно тук. През годините над 23,000 са посетили само събитията ни, а отделно над 300,000 черпят опит и знания от информацията на сайтовете ни, целогодишно достигаме, помагаме и ангажираме тези хора в смислени инициативи.

Христо Бояджиев: Време е да спрем да делим българите на заминаващи и връщащи, на тук и там. Нещата са свързани (с едно тире, най-малкото) и за нас не е от такова значение дали хората отиват или се прибират, а какво правят за обществото. Помагаме на всеки да се чувства част от една глобална общност и да остава информиран и ангажиран, независимо къде по света се намира. Радваме се, че сме имали възможността да помогнем на хиляди, а тепърва засилваме оборотите.

Слагате фокуса върху един глобален формат на общност от български професионалисти, независимо от актуалното им географска локация. Работейки от 2008 насам в тази посока, как според вас може опитът, придобит от чужбина, да бъде максимално добре приложен от компаниите, опериращи на българския пазар?

Христо Бояджиев: Бих започнал с промяна на нагласите „това тук няма как да стане“. Естествено, трябва да има адаптация на стратегиите, но докато оставаме затворени да пробваме нови подходи и подобряваме итеративно, няма да се развиваме с нужните темпове. От там нататък възможности много – създаване на обменни програми, отделяне на бюджети (индивидуално и секторно) за R&D, инвестиции в развитието на хората, търсене на идеи от всички нива в организациите.
В крайна сметка, ако развием пазара, печелят всички.

Мила Топалова: И също така с идентифицирането и тестването на практиките, които потенциално да бъдат приложени тук. Не всичко работещо в чужбина е приложимо и би работило обратно тук. Но обменът е важен, за да идентифицираме работещите механизми.

От ваша гледна точка, как следва да изградим работещ канал за обмен на знания между чуждестранни и български организации, за да стимулираме потока на добри практики от и към страната ни?

Христо Бояджиев: За да стане това реалност, трябва да има доверен, разпознаваем, лесен за ползване, съобразяващ се с реалностите (заетостта на едните и специфичните нужди на другите) начин да се случва този обмен. И трябва да събира на едно място неправителствения сектор, бизнеса, правителството и институциите. Работим усилено новата ни платформа tuk-tam.bg да се превърне именно в това. Ще отнеме време, но ние вървим стъпка по стъпка в тази посока.

Мила Топалова: Конкретен проект на Тук-Там в тази посока е Buddy програмата ни – нашата версия на неформално менторство, в която всеки може да се свърже с българи по света, за обмяна на професионален опит и съвети. Представете си до 3-4 години, с разрастването на проекта, десетки хиляди българи с международен опит се ангажират, помагат и споделят знания и опит от различни чуждестранни и български организации.

Понякога в пространството се среща мнението, че потенциалното изтичането на таланти всъщност носи позитиви за хората, които избират България за своето професионално развитие. Бихте ли се съгласили с подобно твърдение?

Мила Топалова: Смятам, че на строго индивидуално и лично ниво, изтичането на талант в редки случаи може да доведе до печеливша възможност за развитие в кариерата. Гледайки цялостната картина и екосистемата, така наречения „brain drain” води най-вече до загуби на ниво, експертиза и професионализъм, намаляване на възможността за навлизане на повече международни компании и съответно по-малко опции за професионална реализация.
Бизнесът има нужда от талантливи и опитни хора, за да се развива устойчиво.

Христо Бояджиев: Аз също го окачествявам изтичането на таланти като негативен индикатор за средата. Невероятните възможности привличат невероятни хора и компании. Наша цел трябва да бъде създаването на предпоставки и свалянето на бариери в преследването на ясна визия за развитието ни. България има всички предпоставки, след някои ключови реформи, да се бори за позицията на регионален или дори европейски хъб на иновация и технологии. Защо не?

И на финал, бихте ли казали, че се наблюдава обрат в тенденцията и повече професионалисти да идват към България отколкото заминават в последните години?

Мила Топалова: Мисля, че се намираме във време, както и Христо спомена по-рано, в което границите на заминаващи или връщащи се професионалисти са все по-размити. Това се засилва и покрай пандемията – немалко професионалисти се завърнаха да работят от България –някои от тях вероятно ще се преместят тук, а част ще заминат отново – ние сме все по-глобално свързани, а заминаването или връщането за един професионалист не са финална дестинация.

Тук-Там е глобална общност от можещи, мотивирани и инициативни хора, които правят България едно по-добро място, от тук и от там, заедно.