Тъй като бизнесът ни се основава на хората, всички, които работят в областта на консултирането в HR индустрията, могат да свидетелстват, че услугата за набиране и подбор на кандидати рядко е била завършена и ясно дефинирана услуга, а днес това "рядко" означава обикновено никога или, в най-добрия случай, почти никога. Услугата е все по-персонализирана и предполага адекватен отговор на все по-специфичните нужди на клиентите. Когато става въпрос за една и съща позиция в конкурентен бизнес, профилирането на идеалния кандидат предполага толкова прецизни изисквания, че процесът на набиране на персонал за всяка позиция трябва да се разглежда като самостоятелен проект. Много често частта от "задължителните" условия, която кандидатът трябва да изпълни, се различава в различните компании за една и съща позиция; при "предпочитаните" спецификите в изискванията са още по-подчертани, а когато се вземе предвид профилът на подходящия кандидат, всяка позиция става уникална сама по себе си.
"Един размер пасва на всички" е фраза, която е претърпяла многобройни трансформации от създаването си и днес е стигнала до другата крайност, която работи на принципа "един размер пасва на един".
Причините за уникалността могат да се търсят най-вече в последиците, които съвременният свят и времето, в което живеем, пораждат, т.е. във факта, че светът е все по-свързан и мултикултурен, че бизнесът е станал по-сложен, че скоростта се е превърнала в изискване във всяка индустрия, че непрекъснато се появяват нови технологии, че се търсят и въвеждат нови бизнес модели, в които диференциацията и иновациите са основни бизнес ценности. В резултат на това потребностите на работодателите все повече се превръщат в потребности от нови и/или специфични набори от умения, които не е задължително да се допълват, а надпреварата за таланти се превръща в пазарна игра от висшата лига, в която, както във всеки спорт, печели най-добрият отбор. Компаниите не се отказват от това, от което не могат да се откажат - работодателите не се отказват от вписването в културата и действително ще се откажат от най-добрия кандидат, ако той представлява заплаха за структурата и екипа. Никога не е била лесна задача за лидерите, а днес изглежда по-трудна от всякога, така че наистина е време да се запитаме кой мотивира мениджърите.
Искането за набиране и подбор може да се обобщи като искане за:
Тъй като потребностите от умения и изискванията към длъжностите се променят по-бързо от всякога, необходимостта от "революция в уменията" продължава да бъде предизвикателство на времето, в което живеем.
Виждаме, че в някои индустрии и на някои позиции нашият пазар е ориентиран към кандидатите и че тяхната преговорна позиция е много по-силна, отколкото само няколко години по-рано. Дори тогава компаниите са имали своите предизвикателства, проблемите са били свързани с липсата на (достатъчен брой) хора с определена квалификация, но сега проблемът е преди всичко от друго естество и основно се свежда до това как да се привлекат и задържат талантите на пазара.
За да се стигне изобщо до това съображение, работодателите трябва да знаят какво искат служителите.
А служителите искат много неща и сега, повече от всякога, не се притесняват да си ги поискат:
Както е казал Питър Дракър, "Културата яде стратегия за закуска"; дори днес търсенето на култура в съответствие с резултатите от проучването на Manpower е търсене на работна среда, ориентирана към хората.
Необходимо е да се създаде среда, в която служителите се чувстват ценени, в която имат качествена цел, фирмените решения трябва да служат на служителите, а не на продуктите, самите продукти трябва да служат на крайните потребители.
Днес промяната на парадигмата изглежда е мерило за успех на конкурентния пазар.
Професионализирането на HR услугите следователно се превръща в норма за всички - някои винаги са виждали ключова стойност в нея, други са осъзнали необходимостта и нуждата от професионализация, за да се адаптират адекватно. И предизвикателствата вече не са само предизвикателства на бизнеса, индустрията, рентабилността и т.н., новите предизвикателства проникват в сърцевината на всяка компания и са предизвикателства и за хората. Качеството на една компания винаги се е определяло от качеството на хората, които работят в нея, но в днешно време това не е "само" въпрос на качество, а на оцеляване. За да съществуват и изобщо да оцелеят, компаниите ще трябва да работят все повече върху "работодателската марка", хармонизирането с пазарните тенденции и с предпочитанията и изискванията на самите служители.
В този смисъл компаниите все повече се обръщат към външни партньори, а в бъдеще се очаква да се обръщат още повече.
Това е същността на това, което ни мотивира най-много в нашия бизнес, тъй като това, което е от полза за компаниите, е от полза и за хората.
