Коучинг или менторство: от какво се нуждаят организациите и хората?

Широко разпространената идея за обръщането на човека към самия него, към неговите таланти, потенциал и нужди за изява все повече намира приложение в програмите за развитие на хора, които организациите създават и реализират. Два от най-често използваните инструменти при взаимодействие в работна среда са коучинга и менторството. За приликите и разликите между двата подхода, както и за ползата от колаборацията между тях поканихме да разкажат Екатерина Тонова, мениджър бизнес развитие и продажби в екипа ни, с фокус развитие на таланти, заедно с Теодора Каменова, професионален коуч в общуването с най-високата степен на акредитация - МСС, ментор на коучове и бизнес-обучител.

Какво е коучинг и какво е менторство?

Екатерина: Според определението на ICF (Международната коучинг федерация) коучингът е партньорство в мисловен и творчески процес, който вдъхновява хората да увеличат максимално своя личен и професионален потенциал. Целта на коучинга е да постигне оптимално представяне, като се фокусира върху конкретни умения и цели без коуча да дава посока, мнение или съвети.

Менторството е взаимоотношение между двама души с цел професионално и личностно развитие.

Менторството развива индивида в конкретна негова роля, напр. работна среда и по този начин пряко влияе на професионалната му изява в дългосрочен период. Помага на менторирания към постигането на ясно дефинирани цели, от позицията на опита в конкретната област дава насоки, съветва, споделя опит, дава мнение и обратна връзка.

И коучингът, и менторството усъвършенстват и развиват хората професионално, като на практика се случва те да се колаборират.

За да развиват екипите си, мениджърите и лидерите не трябва да забравят, че трябва да бъдат и двете: и коучове, и ментори.

Теодора: В допълнение, коучингът не е панацея за всеки казус. Важно е да подходим първо с обучение на хората, после да минем през менторство и тогава да надградим с коучинг за устойчиви резултати. Важно е да използваме цялата палитра от възможности и методи за подкрепа на екипите ни. За мен най-важното е да се държим с всеки човек по начин, по който той или тя иска. Не да предполагаме, а да питаме и не да подхождаме с еднакъв стил във всяка ситуация с всеки. Това развива и нас като ръководители, като лидери, като хора.

Какви са разликите между двата подхода и как да балансираме между тях?

Екатерина: Фокусът на коучинга е върху подкрепата да получиш (себе)познание и да намериш свое собствено решение в зона, свободна от съвети, докато менторството задава ясни инструкции и посоки.

Контекстът при коучинга зависи от това какъв е желаният резултат, от това какви изисквания и критерии си е поставил коучвания (наричан клиент) и каква лична или професионална трансформация иска да постигне, докато при наставничеството винаги говорим за развитие – лично или професионално.

Ясно изразеното намерение на коучинг подхода е да се открият подходящите решения за конкретното професионално развитие в конкретната роля, а менторството дава (на готово) тези решения и директно споделя опита си.

Как един човек може да стане добър ментор – зависи ли това от ролята му в организацията (в контекста на работната среда), какви умения трябва да притежава, какви обучения трябва да премине?

Теодора: За да бъдеш добър ментор в организацията е нужно или да си бил в ролята, която новопостъпилият е заел или да имаш дългогодишен опит в дейността на организацията и да можеш да го опишеш на новия колега. Да го подкрепяш в ориентацията с въпроси, споделяне на опит, напътствия, съвети. Освен това е полезно да имаш изградени умения за ефективна комуникация – да умееш да изслушваш, да даваш конструктивна обратна връзка, да знаеш силата на затворените и отворените въпроси и кой кога е подходящо да се задава, да владееш тона на гласа си и невербално да комуникираш, т.е. да владееш езика на тялото. Всички тези умения се изучават и в курсовете за специфични коучинг умения. В допълнение към тях, в коучинг курсовете се изучава в базова степен и как е устроен мозъка и как се изграждат нови невронни връзки, кое мотивира хората и тн.

Какво трябва да вземем под внимание, когато прилагаме коучинг и менторство в организацията?

Екатерина: Има няколко основни фактора, без които не можем:

• Бизнес стратегията - тоест нуждите на бизнеса и начина, по който програмите за менторство и коучинг помагат за предоставянето на бизнес стойност.
• Анализ и систематизиране на процеса – тоест трябва да сме в състояние да разберем кои пречки могат да стоят пред изпълнението, както и да си осигурим подкрепа от висшия мениджмънт.
• Старт на процеса при ясни цели и справедливи, прозрачни критерии.
• Развитие на процеса - уверете се, че участниците в програмата имат подходящи познания, умения и експертиза, запознайте ги с програмите, очакванията, подкрепете ги през следващите месеци, осигурете възможности за развитие, създайте условия за споделяне и обратна връзка.
• Признание за развитието и напредъка - служителите, които показват добри коучинг и менторски умения, както и желание да подкрепят тези програми и искат да бъдат част от тях, трябва да бъдат признати и възнаградени.

Важно за компанията условие е коучинг и менторските програми да се случват в среда на доверие, взаимно уважение и ясно дефинирани етични правила и норми (напр. Харта на проекта), както и (ако това е възможно) да се определи едно специално лице, което ще бъде ръководител на програмите за менторство и коучинг в организацията.

Теодора Каменова има над 2500 часа опит с индивидуални клиенти и екипи в малки и големи български и международни компании, много от които са в листа на най-успешните компании “Fortune 500”. 

В момента е председател на местното представителство на федерацията в България – Ай Си Еф България – сдружението на професионалните коучове, които са наши официални партньори по различни проекти и инициативи. Имахме удоволстивето да бъдем техни домакини и екипа ни да усети ефекта и силата на коучинг подхода от първа ръка, за което им благодарим.