Икономиката на 2024 г.: Какво ни очаква зад ъгъла?

В контекста на динамичните икономически промени, които обхващат глобалния пазар, въпросът за бъдещето на икономиката през 2024 година става все по-актуален. Въпреки наличието на няколко стабилни показатели, остават и множество неизвестни, които могат да имат пряко влияние върху икономическото развитие. Какво ни предстои през следващата календарна 2024 година и какви са прогнозите за икономическото състояние на държавата – тези и други въпроси по темата поканихме да коментира Даниел Василев, Главен икономист на Tavex за Югоизточна Европа.

Какви са икономическите Ви прогнози за 2024 г.?

Даниел: Очаквам икономиката на България да продължи да се забавя догодина. Тя нарасна с 3,4% през 2022 г., а прогнозите за текущата са за над двойно по-бавен темп на растеж. Дори те може да се окажат завишени.

Базирам се на две тенденции. Първо, когато централните банки започнат да увеличават основния лихвен процент след периоди на ниска лихва, икономиките изпадат в рецесия. Европейската централна банка поддържаше най-ниските ставки в историята за почти десетилетие. От юли 2022 г. тя обърна политиката си и виждаме най-скоростното им покачване от самото създаване на централната банка. Затова през последните три тримесечия Германия, която е най-голямата икономика в ЕС, е в рецесия, като Bundesbank очаква спад и през периода юли–септември. Самата еврозона се насочва към стагфлация, с много бавен растеж и индекс на потребителските цени, който е над два пъти по-висок от целта на ЕЦБ.

Страните от Стария континент са основният ни търговски партньор. Продължаващо забавяне или контракция при тях, дори при равни други условия, ще се отрази на производството и търговията на България. Подобна тенденция вече се наблюдава в някои данни. Към август т.г. експортът ни се свива до малко над 6 млрд. лв., според Tradingeconomics. Това е най-ниското равнище от края на 2021 г. и представлява спад с повече от 25% спрямо пика от лятото на миналата година.

Второ, бизнес кредитите у нас започнаха да се оскъпяват. Отново през август тази година средната лихва при новоотпуснатите заеми в лева е 4,04%, спрямо 2,49% година по-рано, според БНБ. Тя е близка до средното за изминалите десет години. Но бъдещ ръст, особено в условията на спад на потреблението, ще натежи върху бизнес активността.

При миналия бизнес цикъл Европейската централна банка започна да увеличава основния лихвен процент в началото на 2006 г. Половин година по-късно това започна да се отразява върху новоотпуснатите потребителски заеми в България. Днес основният лихвен процент в еврозоната вече е значително по-висок от лихвата у нас. Разбира се, последната зависи и от фактори, различни от водещата ставка в еврозоната. Но лихвите едва ли ще останат рекордно ниски завинаги, предвид конюнктурата в Европа. Ръстът им ще се отрази на потреблението, особено при вече много високите цени на стоките и услугите, а то – на икономиката като цяло. Очаквам най-силно засегнати да са трайните потребителски стоки, защото тяхното търсене по правило в немалка степен зависи от условията на финансиране.

Графика 1: Основен лихвен процент в Европа и лихва по жилищните кредити в България (Източници: ЕЦБ, БНБ)

Как тези прогнози могат да влияят на работодателите и работещите?

Даниел: Ако очакванията ми се сбъднат, пазарът на труда у нас вероятно ще се охлажда и догодина, след като делът на безработните достигна рекордно ниските 4% в края на 2022 г. При толкова ниска стойност е трудно икономиката да расте органично за дълъг период от време, тъй като „прегрелият“ пазар на труда и растящите (поне номинално) заплати започват да действат като спирачка пред създаването на нови проекти, дори и когато производителността на труда се увеличава, какъвто е случаят у нас. Друга спирачка са административни мерки като увеличаването на минималната работна заплата и осигуровките. Те затрудняват коригирането на пазара на труда, особено по време на и след икономическо забавяне.

Графика 2: Коефициент на безработица в България (Източник: Евростат)

Понастоящем безработицата се върна към растеж от началото на 2023 г. за пръв път след пандемията. Предстои да разберем дали темпът на промяна ще се ускори.

Какво може да направи бизнесът?

Даниел: Даже да се сблъскаме с икономическо забавяне или рецесия, тя не е „край на света“. В подобна ситуация основна причина за проблемите на бизнеса, освен спада на търсенето, обикновено е високото ниво на дълг. Предвид това, разумно е да се диверсифицират клиентите, да се понижи задлъжнялостта (или да се елиминира изобщо) и да се трупат парични резерви. Инвестициите в човешки капитал и в маркетинг, които нерядко се свиват в трудни периоди, са ключови за оцеляването и растежа. В рецесия цените на много активи се понижават. Затова да не забравяме, че тя може да създаде и много бизнес възможности.