HR ролята в играта на „Не се сърди, човече“

Намирането на баланс между удовлетворението на хората и изискванията на компанията е често срещано предизвикателство, пред което всеки HR специалист се изправя. Прилагането на подходи за управление на човешките емоции и поведения е от съществено значение за поддържане на здрава корпоративна среда. Тази задача може да се сравни с предизвикателствата в популярната детска игра „Не се сърди, човече“, където успешният ход изисква тактика, търпение и внимателно планиране. Както в играта, така и в HR управлението, всяко действие трябва да бъде обмислено с оглед на различни обстоятелства, като понякога се налага да се правят компромиси, да се връщаме назад или да търсим алтернативни пътища към успеха. Когато HR-ите успеят да намерят правилния баланс, чрез ефективно управление на емоциите и поведението на екипа, резултатът е не само удовлетворени хора, но и успешна компания, която постига своите цели. В рубриката ни "В нашия фокус" този месец поканихме да сподели повече по темата Петя Павлова, People & Culture Partner от екипа ни.

В корпоративния свят, движен от изискванията за все по-високи резултати, човешкият фактор все пак остава най-значим. Технологиите са безсилни пред разпознаването на емоцията и нейното приемане. При работата с хора, какъвто е HR бизнеса, ролята на самия HR е постоянно да лавира между интереса на хората и на компанията, така че да намери пресечна точка с най-много удовлетворени компоненти и за двете страни.

Как играта „Не се сърди, човече“ може да се приложи в HR практиките за постигане на баланс?

Петя: Понякога, като в игра на „Не се сърди, човече“, е необходимо да отстъпиш ред, ако се падне шестицата на зарчето, и да изчакаш търпеливо. В други ситуации поемаш по пътя на бясното препускане по трасето, така че да минеш финиш линията с всичките си пионки, без да се вълнуваш от чувствата и емоциите на партньорите в играта. Вариант е и да наблюдаваш успеха на всички останали участници, ако зарът не е добър за теб. 

Неслучайно тази игра е една от основните в детското израстване – в нея няма реми като в шаха. Човек се учи да губи, но и понякога да печели (1 към 3) и евентуално да се справя с различните емоции, без да обвинява или да се сърди. Израствайки в годините забравяме, че всъщност при старта на играта условията са били напълно равни. Зарът като външно условие, също както икономическата и/или политическа обстановка, инвеститорско решение или бизнес динамика, се оказва решаващо за изхода от играта. 

Как можем да превърнем играта в полезен инструмент за корпоративната култура?

Петя: В процеса забравяме, че всъщност сме започнали, за да се забавляваме и да постигнем определена цел. Липсата на конформизъм в играта всъщност е признак, че сме готови да избегнем здравословното съревнование с вярването за безпогрешност на стратегията и суверенно право за победа и правдивост. Движейки се по борда, то участниците търсят своето място, принадлежност и се припознават с цветовете на трасето под формата на организационна култура, ценности и мироглед. 

Играта на „Не се сърди, човече“ учи, че пътят не винаги е гладък и понякога се налага да се сблъскаш с препятствия, съперници или случайности, които не можеш да контролираш. Въпреки това, ключът към успеха е да продължиш напред, воден от своите принципи и убеждения, съпътстван от доза късмет, за да запазиш своята неподправена идентичност. След като веднъж си припознал тези ценности в компанията, лоялността става естествено продължение на твоята връзка с нея.

Лоялността не е просто договор или професионално задължение, тя е отражение на споделените вярвания и ценности, които вече веднъж си приел за свои. Когато станеш част от компанията, ти не само работиш за нея, но и носиш тази идентичност и отвъд нея. Тези ценности, които си припознал в началото на пътя, продължават да те ръководят във всяко твое решение, действие и комуникация, дори и пътят вече да е различен за теб.

Как се адаптираме към променящите се условия, запазвайки идентичността си?

Петя: И за да завършим метафората с “Не се сърди, човече” и HR функцията, на финал мога да кажа, че специалистът човешки ресурси изпълнява една от най-деликатните роли в компанията. Това са балансьорите между личния интерес на човека и стратегическите цели на организацията. Ролята изисква не само умение за комуникация и емпатия, но и стратегическо мислене, за да се намери пресечната точка, която ще донесе ползи и за двете страни. HR специалистът трябва да осигури среда, в която служителите се чувстват ценени и чути, като същевременно подкрепя организационните нужди и цели. Този баланс е крехък, но необходим за изграждането на устойчива и продуктивна корпоративна култура.