България – перфектната nearshoring дестинация между Изтока и Запада

Арх. Любомир Станиславов завършва архитектура в УАСГ в София през 2001 г. Придобива допълнителни квалификации в University de Valladolid, Испания, и Техническия университет в Грац, Австрия. През 2001 г. започва професионалното си развитие като преподавател в катедра "Теория и история на архитектурата". Автор е на редица значими проекти в България и чужбина, сред които реконструкцията на НДК, първото ново селищно образувание в най-новата ни история, множество производствени и емблематични обществени сгради. Паралелно с това до 2015 г. работи и в издателския бранш като партньор с едни от най-големите в световен мащаб издателства като BBC Worldwide, CondeNast, Hola!, Axel Springer, Economist, De Agostini и Haymarket Media Group. През 2012 г. е сред създателите на "Аутомотив клъстер България", а от 2015 г. е негов изпълнителен директор. В тази роля участва в привличането в България на поредица от световноизвестни автомобилни компании, сред които и развойният Bosch Engineering Center Sofia. Едно от последните му амплоа е свързано с развитието и укрепването на индустриални сектори с висока добавена стойност, свързани с иновативни технологии в различни области, като изпълнителен директор и на БРАИТ (Българска работодателска асоциация "Иновативни технологии").

Откакто започна COVID-19 пандемията се коментира възможността за превръщане на България в новата nearshoring дестинация, в която да се релокират производства и да се скъси процесът на веригите на доставки. Наблюдавате ли вече такава тенденция и какви са очакванията ви за 2022 г.?

Автомобилната индустрия във времена на криза е остров на стабилност за българската икономика и работещите в сектора. В началото на пандемията компаниите преживяха истински шок и освободиха работна ръка заради очаквания за спад в поръчките. Продажбите на нови коли се сринаха с над 80% през второто тримесечие на 2020 г. в световен мащаб. Разбира се, имаше някои специфични смущения и дори прекъсвания във веригата на доставки, свързани с COVID-19, които доведоха до инфлация. В по-голямата си част обаче инфлацията се дължеше на нарастващите разходи за енергия и транспорт. Последва обаче плавно възстановяване и през септември същата година бяха назначени на работа много повече хора, отколкото бяха освободени по-рано. Много от големите автомобилни компании в България изживяха вероятно най-добрите месеци в своята история. Веригите за доставки се претовариха. А това повлия и за ефектът nearshoring, който представлява връщане на производството в страни, географски по-близо до клиента. Освен това, отложени заради пандемията проекти, вече се рестартират. 

Тенденцията, която се забелязва е, че компоненти и елементи, поръчвани досега в Китай, започнаха да се поръчват на по - близки дестинации, а цената е напълно сравнима с тази в Китай. Нашата индустрия се възползва от тази ситуация.

Например тарифите за контейнерни превози, през септември 2021 г. бяха повече от пет пъти по-високи, отколкото през септември 2020 г. Нещата допълнително се затрудняваха от общите нива на задръствания в пристанищата.

Кризата всъщност оказва положително влияние върху индустрията в България, тъй като големите компании се радват на повече поръчки, благодарение на тази тенденция. Разбира се, това не е общовалидно за всички компании. Има и такива, които изпитват трудности заради кризата. Така че няма еднозначен отговор. Като цяло индустрията се справя много добре, но има и изключения.

Водещи автомобилни производители и доставчици гледат на България като потенциална дестинация за техните дейности. Имаме ли всичко необходимо да ги посрещнем и да оправдаем очакванията им?

През 2022 г. очакваме ръст в чуждестранните инвестиции в автомобилния сектор у нас. Освен стартирането на проекта Next e.Go в Ловеч, който ще бъде един от най-модерните не само за България, а и за Европа, се обсъждат и редица други инвестиции от страна на утвърдени производители на автомобилни части. Една от компаниите, с които провеждаме разговори, има инвестиционни намерения за над 100 млн. евро.

Имаме цял списък от потенциални нови инвеститори в България, като смятам, че не е невъзможно в рамките на тази година инвестициите, идващи от Automotive Cluster Bulgaria, да надхвърлят 1 милиард евро.

Смятам, че имаме всичко необходимо да оправдаем очакванията на инвеститорите – има достатъчно региони в България, които предлагат подходящи условия. Например, в Ловеч на територията на завода e.Go ще има над 1100 дка свободна площ за индустриална зона за доставчици на компоненти както за e.GO, така и за други производители от автомобилната индустрия.

Ние сме активни, трябва и по-смели политики за финансова помощ за стимулиране на инвестиции в производството, стабилност и предвидимост за планиране на производствата, както и съкратени срокове за решаване на проблеми и одобрения от администрацията. Активни политики за по-тясно сътрудничество между образованието и бизнеса за осигуряване на кадри.

Като организация, която има за цел да подкрепя и подпомага развитието на автомобилния бизнес в България, какви са основните стратегии, които имплементирате за популяризирането на България като перспективна nearshoring дестинация?

Аутомотив Клъстер България обединява много от над 230-те автомобилни производители в страната. Индустрията неусетно се превърна в най-бързо развиващата се у нас и осигурява най-висока добавена стойност спрямо броя заети. Това неминуемо ражда много предизвикателства, но може би най-голямото пред нас като клъстер и пред страната е да продължим да привличаме аутомотив компании и да превръщаме България във все по-търсен партньор за създаване на нови производства.

Много от стратегиите, които имплементираме, предполагат представяне на България като най-подходящата дестинация в региона. Сред предимствата на страната ни са: геостратегическото местоположение, добрите финансови параметри в ЕС, ниските данъци, образованата и квалифицирана работна ръка.